Проект Сила за здраве

Диабет

Видове диабет

  • захарен диабет тип 1 – инсулинозависим захарен диабет При него панкреасът изобщо не произвежда инсулин, защото бета-клетките са разрушени. Кръвната захар не може да влезе в клетките и е трайно повишена. Необходимо е ежедневно да се инжектира инсулин, за да се нормализира захарта. Боледуват предимно млади хора, но може, макар и доста по-рядко, да бъдат засегнати и по-възрастните. Смята се, че този тип диабет не се предава по генетичен път, затова хората, страдащи от него, не трябва да се въздържат да имат деца.
  • захарен диабет тип 2 – неинсулинонезависим захарен диабет Панкреасът (задстомашната жлеза) отделя хормона инсулин, но секрецията му е неадекватна за нуждите на клетките на организма. Това означава, че инсулинът се отделя в по-малко от необходимото количество или (по-често) клетките не отговарят на действието на инсулина. Това състояние, при което клетките са нечувствителни на инсулин, се нарича инсулинова резистентност. В отговор на тази нечувствителност бета-клетките на панкреаса започват да произвеждат и отделят повече инсулин, който да повлияе нечувствителните клетки. Въпреки това, инсулинът не успява да вкара глюкозата от кръвта в клетките на мускулите, черния дроб и мастната тъкан и кръвната захар остава висока.
  • гестационен диабет – захарен диабет по време на бременността Значителните хормонални промени в организма на бременната жена улесняват възникването на захарен диабет при генетично предразположени жени. Обикновено този диабет отшумява след раждането, но развилите го са изложени на неколкократно по- висок риск за развитите на захарен диабет тип 2 в последващите години. Бременните диабетички раждат по-едри от нормалните плодове; освен това, у новороденото от майка с лош контрол на кръвната захар, могат да са налице редица увреждания, сборно наречени диабетна фетопатия.

Клинична картина на заболяването

Захарният диабет (наричан още захарна болест или само диабет) е на практика доживотно заболяване, което предизвиква увреждане на кръвоносните съдове и нервната система след по-дълъг период от време. Тези увреждания се изявяват като оплаквания от страна на различни органи и системи като сърце и кръвоносна система, ретина и очи, бъбреци, периферни нерви и други. Диабетът може да причини както постепенно настъпващи, така и остро настъпващи, животозастрашаващи усложнения.

Симптоми

Оплакванията най-често започват в ранна детска възраст. В началото обикновено се започва със загуба на апетит, бързо отслабване, засилено отделяне на урина, унесеност и трудна концентрация на детето.

  • Диабет тип 1 – в този случай диабетът се изявява направо с кетоацидоза и евентуално настъпваща след нея загуба на съзнание и кома. Появява се гадене и повръщане, дъхът на болните мирише на ацетон или на плодове, постепенно болният губи съзнание, може да се появи и гърч;
  • Диабет тип 2 – оплакванията при захарен диабет тип 2 настъпват постепенно. Класически, заболяването се развива в зряла и напреднала възраст (над 45 години) у хора, страдащи от затлъстяване (често в комбинация с други болестни състояния, заедно обозначавани като метаболитен синдром). Често болният може да страда от диабет дълги години, преди да разбере за това.

Трябва да потърсим лекарска помощ, ако страдаме от внезапно или постепенно появила се силна и постоянна жажда, често и в голямо количество уриниране, необяснима загуба на тегло, гадене и повръщане, замаяност, обърканост или някои от изброените по-горе симптоми на захарния диабет. Болните от захарен диабет (както тип 1, така и тип 2) трябва да посещават редовно лекар-специалист, за да се осъществи прецизен контрол над кръвната захар и да се предотврати или забави развитие на диабетни усложнения.

Диагноза

Ако лекарят ни преглежда за първи път, той трябва да ни разпита внимателно за точната характеристика на оплакванията, тяхната давност и начин на изява, наличие на болни от диабет в семейството, наличие на други рискови фактори (злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, високо кръвно налягане, затлъстяване, висок холестерол, сърдечно-съдово заболяване и др.), начина на хранене и живот, наличие на други минали или съпровождащи заболявания, прием на лекарства, алергии и т.н.

След това предстои обстоен преглед, при който се следи за наличието на видими белези както на заболяването диабет, така и на рисковите фактори за развитието му и неговите усложнения (влажност и еластичност на кожата, състояние на охраненост, затлъстяване, рагади, мехурчета, язви или белези на възпаление по кожата и др.).

В допълнение на този първоначален преглед лекарят трябва да измери кръвното налягане и да проследи пулсациите на големите артерии в тялото. Ако информацията от прегледа дотук предполага наличие на захарен диабет, лекарят назначава извършването на редица изследвания:

  • първа група – измерва чрез различни методи нивото на кръвната захар (глюкозата в кръвта) и е от решаващо значение за поставянето на диагнозата „захарен диабет“;
  • втора група – определя типа, тежестта и стадия на заболяването, степента на засягане на важните органи, развитието на усложнения и т.н.

Лечение

Захарният диабет е доживотно заболяване, затова и лечението му продължава цял живот. То се осъществява от водещ специалист ендокринолог и екип от специалисти като очен лекар, нефролог (специалист по бъбречни заболявания), общ и съдов хирург и др. при изключително активно участие на самия болен. Основен стремеж в лечението на диабета е контрол над високите стойности на кръвната захар, като се избягват прекалено ниските стойности на глюкозата. Крайната цел е избягване на развитието на усложнения и водене на възможно най-пълноценен начин на живот от болните:

  • захарен диабет тип 1 – най-често се лекува с инсулин, режим на физическа активност и диета;
  • захарен диабет тип 2 – регулиране на телесното тегло, спазване на диета и балансиран режим на физическа активност; когато тези мерки се окажат недостатъчни за контрол на повишената кръвна захар, в лечението се прилагат лекарства, приемани през устата, а когато и те се окажат неефективни, се прилага инсулин.

Надежда за трайно и окончателно излекуване на захарния диабет представлява трансплантацията на панкреас. Засега резултатите в тази област са окуражаващи, но все още методът не е популярна практика. Предмет на спорове е дали трябва да се трансплантира цяла задстомашна жлеза или само клетките, произвеждащи инсулин. Сред свързаните с трансплантацията на панкреас проблеми са трудното намиране на донор, рискът от отхвърляне на присадъка и необходимостта от постоянно приемане след трансплантацията на лекарства, потискащи имунитета, рискът за повторно развитие на диабет тип 1 при наличие на автоимунен отговор срещу бета клетките, високата цена и техническа трудност и т.н.

2012 Сила за здраве. Проект на MSD - България.

Уеб дизайн от Desart Studio