Проект Сила за здраве

Хепатит C

Причинител на инфекцията

Заболяването се причинява от вируса на хепатит С (HCV), открит през 1989 г. HCV навлиза в клетките на черния дроб, като използва клетъчните структури за своето размножаване. За разлика от вируса на хепатит В или HIV вируса, вирусът на хепатит С не навлиза в ядрото на клетката и не се интегрира в човешкия генетичен материал. Досега има описани 6 генотипа на вируса на хепатит С, всеки от които допълнително се подразделя на подтипове. Най-разпространен в България, както и в Европа и Северна Америка, е HCV генотип 1, чиито подтипове 1а и 1b засягат около 90% от пациентите с хроничен хепатит С. На второ място по честота у нас е HCV генотип 3.

Начини на предаване на инфекцията

  • употреба на интравенозни наркотици с общи игли и спринцовки;
  • преливане на кръв и кръвни продукти. С повишен риск са пациентите, при които са извършвани кръвопреливания и хирургични операции преди 1994 г., когато не е извършвано изследване за HCV. От 1994 г. в България се провежда задължително изследване на дарената кръв за наличие на HCV;
  • медицински или стоматологични манипулации – при използване на нестерилни инструменти;
  • с повишен риск от заразяване с хепатит С са пациенти на хемодиализа, както и пациенти с други заболявания, на които често се налага преливане на кръв и кръвни продукти, като например пациенти с хемофилия;
  • случайно убождане или порязване с инструмент, който е бил в контакт с кръв от болен – например при здравни работници;
  • козметични манипулации, татуировки, поставяне на обеци – при използване на нестерилни инструменти;
  • използване на обща четка за зъби, самобръсначка и други козметични инструменти, които биха могли да бъдат заразени с кръв;
  • полов контакт. Рискът за предаване на хепатит С при полов контакт е относително нисък. Рискът се повишава при високорискови сексуални практики и наличие на множество сексуални партньори. Използването на презерватив намалява риска от предаване на хепатит С по полов път.
  • предаване от майката на плода по време на бременност – при по-малко от 10% от бременностите;
  • при около 10% от хората, заразени с хепатит С, не може да бъде установен начинът на заразяване.

Механизъм на чернодробното увреждане

Вирусът на хепатит С навлиза в клетките на черния дроб и използва клетъчните структури за продуциране на нови вирусни частици. Реакцията на имунната система спрямо заразените клетки води до хронично възпаление на черния дроб като постепенно, често с течение на години, чернодробните клетки се заместват от съединителна тъкан в процес, известен като чернодробна фиброза. Прогресията на фиброзата като цяло е необратима, като крайният стадий на хроничното чернодробно увреждане е чернодробната цироза. Усложненията на чернодробната цироза, които могат да бъдат фатални, включват асцит (течност в коремната кухина), варици на хранопровода (разширени венозни съдове в долната част на хранопровода), чернодробна енцефалопатия (засягане на функциите на главния мозък). Пациентите с чернодробна цироза са с повишен риск за развитие на първичен рак на черния дроб.

Клинична картина на заболяването

Остър хепатит С
Острата HCV инфекция често протича безсимптомно или е придружена с леки неспецифични симптоми като отпадналост, намален апетит, гадене, загуба на тегло. В повечето случаи острият хепатит С протича без жълтеница. Този вид инфекция завършва с оздравяване в 20-50% от случаите.

Хроничен хепатит С
В 50-80% от случаите острата HCV инфекция завършва с хронифициране. Повечето пациенти с хроничен хепатит С нямат или имат минимални симптоми през първите десетилетия на заболяването. В много случаи диагнозата се поставя след случайно откриване на повишени чернодробни ензими. С напредване на чернодробното увреждане могат да се появят и симптоми от страна на черния дроб, като например жълтеница. Около 10-30% от пациентите развиват чернодробна цироза за период от 30 години. Пациентите, развили цироза, имат 20 пъти по-висок риск от развитие на чернодробен рак. Скоростта на прогресия на чернодробното увреждане при пациентите с хроничен хепатит С нараства при ко-инфекция с хепатит В или HIV и употреба на алкохол.

Диагноза

Острата инфекция с вируса на хепатит С обикновено остава недиагностицирана. Хроничният хепатит С се диагностицира със следните лабораторни тестове:

  • имунологичен тест за анти-HCV антитела – тестът е насочващ за наличието на HCV инфекция. Положителният резултат от теста за HCV задължително трябва да бъде потвърден с PCR;
  • полимеразна верижна реакция (PCR) за потвърждаване наличието на вирусна РНК и нейното количествено определяне;
  • негативен PCR след положителен тест за анти-HCV антитела е показателен за прекарана остра инфекция с вируса на хепатит С, завършила с оздравяване;
  • позитивен PCR доказва наличието на хронична инфекция с HCV.

Лечение

Лечението на хроничния хепатит С има за цел постигане на траен вирусологичен отговор, който се определя като неоткриваема вирусна РНК в кръвта 6 месеца след края на лечението.

Към настоящия момент не съществува ваксина срещу хепатит С.

Съгласно Консенсуса относно диагнозата, лечението и проследяването на болни с хронични вирусни хепатити на Българското дружество по гастроентерология, оптималната схема за лечение на хроничната HCV инфекция е комбинирано приложение на пегилиран интерферон алфа, приложен веднъж седмично и рибавирин, приложен веднъж дневно.

Лечението продължава 12 месеца при пациентите, заразени с HCV генотипове 1, 4, 5 и 6, и 6 месеца при пациентите с HCV генотипове 2 и 3. При наличие на инфекция с повече от един генотип на вируса, пациентите се лекуват по схемата за лечение на генотипа с най-неблагоприятен терапевтичен отговор. Задължително се изследва HCV РНК преди началото на лечението и в края на третия месец от началото на лечението. При пациентите с HCV генотип 1, ако HCV РНК спадне с по-малко от 2 log10 в края на третия месец от началото на лечението, (т.е. намаляване на количеството на вирусни частици в кръвта с по-малко от 100 пъти спрямо стойността преди началото на лечението) лечението се спира в края на 6 месец.

2012 Сила за здраве. Проект на MSD - България.

Уеб дизайн от Desart Studio