Проект Сила за здраве

Меланом

Всяка година около 75 000 души в САЩ се диагностицират с меланом, а около 9000 умират от това. Макар че меланомът е виновен за по-малко от 5% от всички диагностицирани случаи на рак на кожата в САЩ, смъртността при него е най-висока. На всеки час в САЩ един човек умира от меланом.

В България годишно се диагностират с меланом приблизително 430 души.
Меланомът може да започне като поява на нова, малка кожна пигментация върху нормална кожа, най-често върху изложените на слънчева светлина части или може да се развие в съществуващи бенки. Меланом може също така да се появи върху или в очите, в устата, върху гениталиите и в ректалната област, както и в нокътното легло.

Рискови фактори за меланом

  • излагане на слънце (предимно чести слънчеви изгаряния с образуване на мехури);
  • често излагане на ултравиолетова светлина А (UVA) или псорален плюс ултравиолетова светлина А (PUVA) за придобиване на тен;
  • рак на кожата (друг меланом или друг вид рак на кожата);
  • наследствена обремененост за меланом или много атипични бенки;
  • светла кожа, лунички;
  • голям брой атипични или пигментни бенки;
  • слаба имунна система.

Меланомът се разпространява бързо (метастазира) в други части на тялото, където продължава да се развива и да разрушава тъканите.

Меланомите имат различен вид. Някои са плоски кафяви петна с неправилна форма с малки черни точки. Другите са подути кафяви петна с червени, бели, черни или сини точки. Някои меланоми се развиват като плътна червена, черна или сива бучка.

Диагностика  

Нова бенка или промяна в бенка — като нарастване на размера (особено с размити граници), потъмняване, възпаление, промяна в цвета и поява на петна, кървене, разранена кожа (разраняване), сърбеж, чувствителност и болка — са признаци за възможен меланом и са сред ABCDE- признаците за меланом. Ако заради тези и други находки лекарите подозират меланом, те правят биопсия. Отстранява се цялото образувание, ако е малко, или само част от него, ако е голямо. Слет това тъканта се изследва под микроскоп, за да се определи дали образуванието е меланом и ако е така, дали е отстранен целият тумор. Ако биопсията покаже, че образуванието е меланом и че той не е напълно отстранен, се извършва пълно отстраняване.

Повечето тъмни пигментни образувания, които се изпращат за биопсия, не са меланом, а обикновени бенки. Независимо от това, е по-добре да се отстранят дори и много безобидни бенки, отколкото да се допусне една от тях да се развие в рак. Някои образувания не са нито обикновени бенки, нито меланоми, а нещо средно между тях. Такива образувания, наричани атипични бенки (диспластични невуси), понякога по-късно се израждат в меланом.

ABCDE-признаци за меланом


Тези предупредителни знаци са известни като ABCDE признаци за меланом:
• A: асиметрия - асиметричен (неравномерен) вид;
• B: граници - неравномерни граници (границите изглежда се сливат с околната кожа или не са кръгли или овални);
• C: цвят - промяна в цвета на съществуваща бенка, особено появата на кафява, черна, червена, бяла или синя пигментация или цвят, който съществено се отличава или е по-тъмен от други бенки на лицето;
• D: диаметър - над 1/4 инч (около 6 милиметра), което е приблизително размера на повечето гумички на моливи;
• E: растеж - нова бенка при лице на възраст над 30 години или променяща се бенка.

Прогноза


Меланомът може да се разпространи бързо и да доведе до смърт за няколко месеца след поставяне на диагнозата. Колкото по-малко меланомът е проникнал в кожата, толкова по-голяма е вероятността да се излекува с хирургична интервенция. Почти 100% от най-ранните, най-плитки меланоми биват излекувани с хирургична интервенция. Но меланоми, които са проникнали по-дълбоко от 1 милиметър в кожата, носят по-висок риск от метастазиране в лимфните възли и кръвоносните съдове. Ако меланомът е метастазирал в лимфните възли, коефициентът за 5-годишна преживяемост варира от 25% до 70% в зависимост от степента на разраняване и броя на засегнатите възли. Ако меланомът е метастазирал до отдалечени части на тялото, коефициентът за 5-годишна преживяемост доскоро беше 10%, но след 2011 г. новите възможности за лечение дават по-добра прогноза за тези пациенти. Ходът на заболяването е много различен и зависи отчасти от силата на имунната защита на тялото. Някои хора преживяват в сравнително добро здраве в продължение на няколко години, въпреки разпространението на меланома.

Превенция


Тъй като меланомът често се причинява от продължително излагане на слънчева светлина, лекарите препоръчват хората да се пазят от слънцето и да носят подходящо облекло и да използват слънцезащита още от най-ранно детство. Но лекарите не знаят каква е ефективността на тези мерки за предотвратяването на меланом.
Всеки, които е имал меланом, е с риск да развие други меланоми. Следователно, такива хора следва да преглеждат кожата си всяка година. Хората с много бенки по тялото трябва да се преглеждат поне веднъж годишно. Хората могат да бъдат обучени да се преглеждат сами, за да откриват промени в съществуващи бенки и да разпознават признаците, които предполагат меланом. При хора без рискови фактори, лекарите не знаят дали рутинните годишни прегледи намаляват броя на смъртните случаи от меланом.

Лечение


Лекарите лекуват меланоми, като ги изрязват (понякога с помощта на микроскопски контролирана хиругия по Mohs [вижте Микроскопски контролирани хирургия по Mohs]), като се отстранява почти (1 сантиметър) от кожата около тумора. За хора с възможно най-плитките меланоми (т.е. меланоми, които не са преминали през епидермиса — наричани меланом in situ) и които не могат да се оперират (например поради влошено здраве) или за които се реши да не се оперират (например защото техните меланоми са в козметично важни зони), лекарите могат да изберат лечение с крем имиквимод или да използват криохирургични методи за унищожаване на меланоми.
Ако меланомът се е разпространил в лимфните възли, засегнатите лимфни възли могат да се отстранят хирургично. За лечение на меланоми, които са се разпространили, се използва системна хирургия, но излекуване може да не е възможно. Използваното лечение включва дакарбазин, темозоламид, алдеслевкин и алфа интерферон. Все повече се използват и по-нови лекарства като ипилимумаб, вемурафениб, дабрафениб, траметениб, кобиметиниб, ниволумаб и ембролизумаб. Тези лекарства атакуват съществуващите ракови клетки по-точно от по-старите лекарства за химиотерапия, като идентифицират анормалните гени, които се появяват само в раковите клетки или стимулират собствената имунна система на тялото, за да атакува меланомните клетки.

2012 Сила за здраве. Проект на MSD - България.

Уеб дизайн от Desart Studio